Помислих, че въздуха навън ще ми се отрази по-добре, за това сложих една риза и се запътих към палубата. Беше пълно с хора и романтична тишина. Бриз, мокър и бърз, през косите ми. Оптих последна глътка от чашата. Реших да мисля за утрешния ден и за другите 3 дни до края на това прокълнато пътуване. Когато се прибрах в каютата почти веднага заспах.

Сутринта дойде гореща като сауна и в осем и половина вече бях на шезлонгите на носа на кораба. Група възрастни дами си говореха за чеенета и уринална склероза за това реших да се разходя. Беше ден, който ми се искаше да прекарам сам със себе си, но това сякаш беше невъзможно на кораб, затова и решението ми да съм постоянно в движение. Когато стана 11 вече имах психическото си разрешение и седнах на бара. Барманът беше в настроение и ми наля няколко цветни коктейла с водка. Когато мозъка ми започна да се размеква се разделих с веселото си самосъзерцание и се запътих към каютата си за един закъснял обяд.

Пред вратата се опитвах да открия в кой джоб е ключа, когато чух гласа й. Обърнах се. Тя стоеше на около метър с огромна усмивка и тази плажна червена рокля. Набръщих вежди, отключих и влязохме. Тя продължаваше да мълчи и само се рееше из светлината от прозорците. Нямаше да съм първи, да проговоря каквото и да е. Сложих си малко водка, глътнах я и седнах на пияното. Изсвирих няколко мелодии, който си спомних от миналото. Бавни и монотомни.

- Толкова си загадъчен днес.

- Случва се.

- Незнаех, че можеш да свириш на пияно.

- Аз също. Защо си тук?

- Исках да говоря с теб.

Прекъснах и се обърнах леко отегчен. Тя плахо се обърна към прозореца. И сложи ръце пред себе си.

- Целият съм в слух – всъщност бях безразличен.

- Искам да те опозная - когато тя изрече това, аз отново се обрнах към пияното и започнах да свиря.

- А какво ще се случи с него? – попитах съвсем неплахо.

- Мислех, че не искаш да знаеш какво ще се случва, мислех, че искаш и правиш всичко за момента.

Не отговорих. Не реагирах. Тя постоя още няколко минути, после излезе. Аз се измях. Спрях да свиря и просто гледах ръцете си. Остатъка от деня прекарах на горния бар с една чаша, един хладен барман и сменящите се бутилки.

Следващото нещо, което помня е как каютата ми започна да се върти, но не защото бях пиян. Чу се гигантско измучаване на метал и всичко стана тъмно. Включи се резервната лампа. Всички крещаха, а кораба се наклони. Помислих, че потъваме. Всичко се освети от огромен взрив и аз паднах назад. Сънувах, че вали дъжд, а аз бягам след една кола.

Събудих се от пощипване по корема си. Всичко беше един голям хаос, навсякъде вода, водорасли и морски пясък. Една малка птица ме кълвеше. Остра болка тръгна от задната част на главата ми и мина по гръбнака ми. Не успях дори да мръдна устата си.

- Добро утро! – каза птичката. Аз скочих като опарен и се придвижих към един от ъглите. – Чакай бе човече по спокойно. Аз съм птичка.

- Какво?! Господи, о господи.

- Преживя много стрес, по-добре се успокой. Аз те спасих. Беше ужасен инцидент.

- Какво?

- Минахте през един портал, който не беше преднзначен за вас и всичко се обърка. Виж, ти ли си Музикало Прасе?

- Боже господи… какво.. как – понечих да се изправя, но болката ме държеше.

- Успокой се, човече ще си причиниш нещо. Аз съм синигирче, праща ме Музикалния Паун, Ани, кралицата на животинските юзъри в ласт.фм. Тя има специална мисия за теб. Имаш два избора. Първия е да умреш сега. Втория е да започнеш живот на самотен остров отдалечен от света, на който има достатъчно храна и напитки и една малка уредба, с вечни батерии. Ако избереш второто ще се наложи да избереш и 7 албума, които да вземеш със себе си. Ако избереш първото, в стаята веднага ще дойде Азис и ще те изнасилва докато не умреш. Между другото, момичето, с което се запозна всъщност е Азис.

- …

- И аз така си помисих. Кои албуми ще пожелаеш?

- …

- Може и веднага да го извикаме Васко.

- Ок, ок. Само не полудявай. Господи…

- И незабравяй да споделиш защо точно тези 7 албума.

- Нямаше ли да е по-лесно да… имам пред вид.. представата, че ще прекарам остатъка от живота си сам на 300 квадратни метра с уредба и само 7 албума.. и..

- Виж, задник, или ще говориш или тука проблем.

- Лол. Ок.

 1. Slipknot – IOWA

Годината е 2001. Георги, Кен (тогава още не съществуващ), Музикално Прасе, Ония Там и т.н. е на 14. Бавно започва да осъзнава, че в живота има и други неща освен StarCraft: Brood War и Counter Strike. “Други неща” включва сред други и жени, музика, по-комплексни социални отношения. Току що е влязъл в гимазия и живота му изведнъж е на магистралата. На рождения му ден сестра му му беше донесла от Германия сиди плеър, който можеше да прави сидита. Да, да! Има и такъв филм, можеш сам да си правиш, колко яко а? За целта трябваше да притежаваш едни неща изобретени преди 2-3 години наречени емпитри. Сестра му беше рейвърка и това беше абсолютния мега кул стъф. Така скейтърите щяха да му се кефат. За пръв път нуждата от социално идентифициране беше усетена, добро усещане. Освен две касетки на Fatboy Slim и Arman van Helden, притежаваше и една на Will Smith. Други средства за куулнес нямаше много. Тайно вечер слушаше младежко предаване по радиото с големите си слушалки. Правеше биитове на Fruty Loops. Беше мега манията. След няколко месеца имаше интернет, който отново сестра му му беше издействала. За пръв път разбра как изглежда работещ Internet Explorer. По това време на Напстер им наритаха гадните задници и затова мега яката дейност на мега як маняк “сваляне” ставаше чрез audiogalaxy.com Усещането беше невероятно. Рап и рап и рап се свяляше нон стоп. Цели 7 песни на ден. ОМГ АЙ ЛАВ Ю БТК ДАЙЪЛ ЪП!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Но всъщност усещах, че това не съм аз. Дълбоко в себе си, имах нужда от по-тежък бийт, от нещо повече, дълбочина. Един ден на главната видях метъл двойка. Всички от мега як маняк рап групата ми им се изсмяха. Аз също. Но всъщност много ми харесаха. Помислих си “Уау! Това е яко” (фразата, с която всичко почва). Всъщност усетих чувството на.. харесване на нещо. Първи път. Субкултура, мода.. ддз. Както и да е. Типа носеше тениска на SLIPKNOT. Не си спомням коя точно. Спомням си, че едва го прочетох. И не го запомних. След една седмица седях празен и отегчен в audiogalaxy.com и всъщност се сетих за тази случка. Аз не бях спирал да мисля. Опитвах се да се сетя какво беше на тениската му. Това бе най-повратната точка в целия ми живот. Факта, че се сетих за това име. Свалих Wait and Bleed. Същата вечер я слушак около 3 часа нонстоп и се движех както никога до сега. Тази музика ме караше да се движа, да чувствам. Баща ми се прибра от работа и вкара мега ухото, но нищо не каза. В следващите няколко дни я слушах до пръсване. Свалих всичко на групата записах го на сиди и го слушах с големите си рап слушалки докато мозъка ми започна да се гърчи за сън. Наш’те мълчаха няколко дни и се държаха изкъсо. Една вечер аз просто седнах при тях и им казах.. съвсем без да искам. Аз съм метал…. прозвуа толкова странно. Сякаш казах аз ще съм убитак. Те не се трогнаха. Майка ми само каза, че се радва за мен. А само да знаеха… аааааааааааааахххмухахахахахахахаххахахаха И до ден днешен не мога да му се наслушам на тоя албум. Една от най-важните творби за последните 50 000 години. Истиснки, неорязани, жестоки, силни, чувствени, грозни, красиви, дълбоки, агресивни.

2. koЯn – Untouchables

Когато се преместих в английската през следващата година вече слушах Slipknot, Linkin Park и SOAD изцяло. Бях започнал своето приключение към пускане на дълга коса. Бях открил социални буустъри като mIRC. Вече не бях маняк, всъщност се чувствах все повече и повече себе си. В англииската се запознах с Жоро, другата повратна точка в живата ми. Той ме запозна с “резачката” koЯn. Още си спомням как ме закара у тях да се изфука с мега колекцията от нео метъл. Не мисля, че някога ще мога да обесня какво означава тази група за мен. Как открих себе си в тях… какво чувствах.. колко силно беше всичко… колко истинско. Практически е необяснимо, само с други с подобно изживяване мога да се разбера. Общо взето никога няма да съм сигурен, кой точно албум. Обичам ги всички… но тук ще постна Ънтачъбълз. Прекомерно благодаря на хората зад това творение.

3. Deftones – Deftones (s.t.)

Бях обеден, че тази група не могат да имат по-добър албум от Бялото Пони, но те го направиха. Обожавам тези песни. Подрепиха ме в един много важен момент от живота ми. Дадоха му това, което музиката дава най-добре, точно както трябваше и когато трябваше. Даже започнах да ставан параноичен… дали нямам някаква псай връзка с Deftones.. просто беше.. ддз. Въпреки, че е мега автоматично да се слушат заедно с koяn, но при мен беше много различно. Две ултра различни групи, които имат много общо. Благодаря Deftones!

4. Incubus – Morning View

Незнам защо, но не ги слушах много. Доста от приятелите ми ги слушаха, но аз така и не “опитах” от тях. Това стана на четвъртата сутрин от празнуването на 16тия ми рожден ден в селото ми Баня и плажът наблизо Иракли. Седяхме на селската спирка рано сутринта (за да изтървем силното слънце) и чакахме да мине какъвто и да е транспорт и да ни отведе обратно в цивилизацията. Аз леко дремех върху анурака на някой и се наслъждавах на лекото слънчице. Тогава усетих дискмена изпод дрехата и си го сложих на ушите. Влюбих се. Може би не само защото преживявах нещо подобно в този момент, но и защото.. е това е.. Morning View.. предполгам тук може да ме разберете повече Както и да е. Обвинявам този албум за една красива връзка в края на същото лято. Просто е вълшебство на това момче гласето. Без спор.

5. Sinch – Sinch (s.t.)

Са една група, която открих случайно в myspace. Още една от групите, който допринасят за феномена “чувства и изрази”. Нежно меланхоличен, тъжно енергичен, красиво лиричен, истински различен, тайно ядосан. Перфектния албум на перфектната група, която “will never make it”. Толкова е хубаво да имаш един такъв приятел до себе си, в дни, в които единственото, което остава в света на едно човече в една определена възраст, е нощния плаж и всичко, с което сърцето конвулсира. Една от причините дълго време да не си изтрия профайла в myspace.. просто бях много благодарен за тази находка.

6. Interpol – Turn On The Bright Lights

Още една група, която пристигна в моя живот чрез myspace, но те “did make it” и то толкова БИГ, че даже още не го проумявам къде гледаха всички иимо инди буламачи, които днес не могат без тях. Има нещо много специално в тази група и най-вече в този албум. Нещо, което.. само може да се усети. Една такава смесица от строг и студен стил и южни чувства. Невероятните текстове на Paul. Странните им клипове. Имаше един период, в който правех дълги, студени и тъмни разходки около 3-4 часа сутринта с тези момчета в ушите. Невероятно е.. обичам този албум. Кара ме да се чувствам особено, да творя, да мисля по начин, който харевам. Препоръчвам го на всеки, който някога е обвинен, че е прекалено тъжен, когато се опитва да не е.

7.  Blue October – Argue With A Tree

Двоен албум, на живо. Невъобразима преди ,чистота на искреността и чувствата. Тази група обхваща, по-необикновен начин, голяма част от живота ми и личността, която може би съм започнал да градя. Всички борби, всички битки, всяка капка кръв и съжаление, радост и миление, порив и сън. Има дни, в които не мога да спра да слушам този албум. В рамките на няколко седмици вече знаех всички текстове ахахаха. При мен това не се случва. Колкото и да е кечи.. помня само една две думи, но тук случая е друг. Не мога без този албум.

Е седем. Не е хубаво да продължавам, че стана много дълго, никой няма да прочете, а и правописните грешки ще са повече. Тук съм предизвикан да направя това. За пръв път ми беше :”) Може би трябва да предизвикам трима човека, но не се сещам за нито един. Ако някой го прочете да се чувства предизвикан и да информира къде го е поустнал.

Fire

Hurt

Change

.. all I get is this urgency, filthy hands, and a sense of imploding dislike to the person I’ve become.

No one shows up to help and now I feel like all those cold faced day-walkers that have become part of the city’s streets.

I’m lurking like an animal and it brings me to this open door.

I know I would regret this smell. I’m desparate to pick up the pieces before they fall because this time reality is coming like a dead sun.

I fill my self with hope and then I try to trust it… and I am not sure what is more wrong.. trusting or hope.

None of it feels right and every word is a complication that stings like a thousand bees hungry for revenge.

Здравей глас, който слушаш. Твърде дълго ме нямаше. Бих те питал въпроси за да избегна нуждата да говоря, но тази тишина е толкова искрена. Стоиш в мрака загърнал своите битки, заврял поглед в пода като малко дете. Хвърлям очи към тежката лунна светлина на нашия безсънен свят. Тя се посипва като пясък в стаята и малките сълзи по стените нежно изблестяват. Докосвам ги и сядам до теб. Усещам те изстинал като бездушевно тяло. Чуваш ли шума на хиляди отминали дни, като щурчета, които никога не можеш да видиш. Сякаш бяхме по-влюбени в красотата и останахме с нея на кладата. Ти все още си тук, макар и сърдит. Знам, че си там, днес те усетих в един лъч. Бяхме разделени в подвига на постоянната мечта и днес тя е конецът, чийто цвят липсва. Треперя както, когато вярвах в любовта. Но този път очите ми остават сухи като лъжите. Бих ти благодарил, но знам че ти знаеш. Все още си най-стария спомен, които някога ще притежавам. Чувстваш ли студа на най-прекрасния бриз? Чувстваш ли песента в претъпкания вагон и мръсните прозорци? Чувстваш ли полета? Чувстваш ли нея? Чувстваш ли очакването за края на самотата?

Под всичката хармония, ние умираме, приятелю. Нека споделим този дъх и се изпарим във вечността на тази стая в тази нощ. Оставам тук до теб.

…

Днес се събудих с едно силно усещане за самота.. и може би затова останах дълго да се натискам в завивките. Не издържам.. сякащ са сложили уред за мъчения в килията на моята личност. Явно не издържам вече..

“… във влажните и мрачни дни, в самотата в думите към нас лишени от любов, заключения изникват като гъби… една сутрин те идват, без да знаем как, гледат ни навъсени и сиви.. злочест е този, който мисли, защото не градинаря, а пръстта е, на това, което в него порасте…”
Нитцше

Беше готина година, но много бързо мина. Не беше, кой знае колко щастлива, но се случиха много хубави неща. Изведнъж станах много празен. Ще попиша по-късно.

Той е това, което е останало, от онова, което не може да бъде, нуждата и това, което донесе от самотата. Две бързи страници и отново там, където не си представях, че мога да отида. Ако се съсредоточа и забравя представите си може би някога ще ги достигна. Добра стратегия, но нов вид чувства. Всеки път става все по трудно и невъзможно. Ще помня, че последното, което съм искал е отново да пиша.

Една красива сутрин, в която се оставям на обикновените мисли. Сега те са малко грозни, но действат изключващо.

Всичко върви добре. Очарован съм от новото начало. За съжаление констатирам, че освен дребните игрици, носенето на модерни дрехи, говоренето на общо-пробутаните теми, една огромна част от социализирането е пиенето. Всички искат да пиеш и да пиеш, и да пиеш. Може би, защото социализирането се е превърнало в феномен, който се случва само по партита. Освен за по-добро настроение, се пие за да покажеш колко можеш, защото си българин, защото така функционира европейската млада култура. Нещо взе да ми писва и тази изкуственост. Започнах да се правя на луд. Само надигам чашите за да ме оставят на мира. Но за общуването пиенето е от някаква значителност. Дали било за самото общуване или поради неговата липса. Грозно е, когато се прави по инерция. Иначе на приятен разговор винаги може да се добави щипка добро вино. А пиенето от комерсиални нужди… Имаше време за тези времена. При мен бяха сравнително рано и имаше разминавания. Сега всички преминахме една страница и отново има разминавания. Всъщност, то не е било достойна тема за разговор. Просто нещо, което се случва. Забравил съм, колко е скучно сухото време. Тогава в опиянението открих една нова чувственост. Един нов начин да докоснеш себе си. И ми хареса. Сякаш бях повече душата си отколкото тялото. Една война със скуката от сблъсъка на големите очаквания и мечти, и простия глух живот. Едно реализиране на мечтаенето. Да пия никога не ми е харесвало. Нито вкуса, нито болката. Харесваше ми това освобождаване от материята. Предполагам, че е било един гностичен порив. Вече виждам всичко по различен начин. Някой биха казали, че съм правил грешка, но всъщност никой от тях не ме познава и дори не иска, така, че дори не се замислям за това. Днес съм различен. Историите, които хората сега започват да пишат, съм ги изчел в последните 5 години. Вече не ми е интересно. Точка и край на тази глава в живота ми. Сега напред.